Книгата проследява живота и творчеството на австрийския композитор Франц Шуберт (1797-1828) с детайлно историко-културно обрамчване.
Хари Голдшмид не се ограничава само до биографичните факти, но ги поставя на фона на обществото, политическите условия и музикалната традиция на ранния XIX век - особено бурните времена след Виенския конгрес и епохата на Бидермейер.
Авторът очертава образа на младия Шуберт: талантлив, трудолюбив, свързан с музикалните кръгове във Виена, но често сблъскван с материални затруднения и обществена непълноценност.
В същото време проследява как композиторът постепенно развива своя стил - от кратки песни и камерни произведения до мащабни цикли и симфонии - и как в неговата музика се отразяват както романтическата чувствителност, така и класическата традиция.
Книгата акцентира върху две основни теми: личната съдба на Шуберт - здравословни проблеми, ранна смърт, непризнатост приживе - и музикалното му културно значение - какви нови образи и форми внася в лириката, песента и инструменталната музика.
Голдшмид подвързва тези две теми: музиката на Шуберт често е прочетена като отзвук на социалната и политическата безизходица, на личните надежди, неосъществените мечти, на едно поколение.
Стилът на изложението е едновременно научен и достъпен: Голдшмид използва обширен изворов материал - кореспонденции, спомени, съвременна преса, както и примери от музиката на Шуберт - за да създаде жива картина на времето и личността.
Книгата е предназначена както за музиколози и студенти по музика, така и за всеки любител, който иска да опознае не само творчеството на Шуберт, но и контекста, в който той е живял и творил.
Твърди корици, стр. 391, год. 1973
Коментари
Публикуване на коментар